в. БГ Фермер • 10/05/2020 г. стр. 1, 4, 5

Пазарът на ниви заспа

Раздвижване се очаква наесен Рентите остават стабилни
Радина Иванова
В началото на пролетта, когато още нямаше криза, породена от пандемията COVID-19, пазарът на земеделска земя беше леко свит.
Фондовете бяха вече накупили земи и не търгуваха, фермерите купуваха, но по-рядко.
Тогава се очакваше тенденцията към поскъпване на земеделската земя да продължи и то да е 5-7%.
Но кризата преобърна нещата към леко поевтиняване на нивите у нас.
Какво да очакваме занапред на пазара на земеделска земя?
Коя тенденция ще се запази дългосрочно и време ли е за инвестиция, каквато се забелязва при недвижимите имоти попитахме Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя. В края на миналата година и началото на тази прогнозирахме ръст в цените на земеделската земя. Но тогава никой не очакваше сътресения в икономиката, обясни
Стайков. Да не забравяме обаче, че земята е един пристан в години на криза. От една страна, тя гарантира капиталова печалба, от друга - възможност за печалба от ренти.
Земеделието като сектор е и ще бъде най-малко засегнато от кризата. Следователно не се очакват сътресения на пазара на земеделска земя. Наблюденията са за лек спад в цената но това няма да влоши картината, напротив донякъде ще регулира доскоро твърде бързото повишение. Предвид това, че страната ни е с най-разпокъсана земя в ЕС, няма да дойдат и инвеститори от чужбина, уверява председателят на асоциацията.
Миналия месец пазарът предлагаше спекулативни пакети, но дотам. Сделките за покупко-продажба в момента са много малко, предложения за земя почти няма, като това се дължи основно на мерките за опазване здравето на населението. Защото повечето собственици, които искат да продадат земите си, са възрастни хора и за тях не е препоръчително да са в контакт с други. А и нотариусите работят само неотложни сделки.
На въпрос има ли в момента фирми и лица, които нямат общо със земеделие, но търсят сигурност в земеделска земя, поради усложнения в техните сектори, Стайков отговаря:
„Да, забелязва се такава тенденция от последните години - адвокати, лекари, зъболекари и т.н. Често това е породено от мисълта, че ако преминем към евро, трябва да имат някакъв актив, който да им е от полза в бъдеще. Често търсещите в момента земя са хора с излишни средства и искат да ги вложат в нещо сигурно. Но няма нищо необичайно в това. В момента този тип купувачи неземеделци изпъкват пред общия брой, тъй като играчите от земеделието сега не купуват."
С идването на есента обаче това ще се промени уверява Стайков. Ще преминат основните земеделски дейности по прибиране на реколтата, заразата ще поутихне, стопаните ще имат време и средства от спечелените през сезона и ще могат отделят за сделки със земи. Така че през септември пазарът на земя ще се раздвижи.
В момента, щом няма сделки за покупко-продажба, няма и база за статистика за тенденциите на цената на земята и стойността на рентите. Към края на годината обаче се очаква вторичен пазар, който ще регулира цените и ще ги задържи. Стайков припомня предходната година, когато в района на Добрич и Силистра цената минаваше 2000 лв/ дка и на места достигна твърде високата 3000 лв. на декар. Сега там се очаква задържане до 2000 лева. В по-слабите и сухи райони - Хасково, Кърджали, Сакар, цената е доста по-ниска.
А дали моментът е най-подходящ за инвестиция, ако например след време цените скочат значително, каквито са пост кризисните явления?
Не може от сега да се предрече какво ще стане след година-две, отговаря председателят на асоциацията. Земята, която дава храната, е бъдещето на всяка една нация. Тя е ценна стока, която носи положителна възвращаемост. Но човек трябва много да внимава, когато инвестира в нея, защото има много необработена земя и вместо нива може да получи поле с камъни.
Ние като асоциация винаги сме съветвали да се използват услугите на компетентни лица, на които обществото се е доверило през годините, а не хората да се хвърлят на сляпо, обяснява Стойков. Това е сигурна, но и рискова инвестиция.
От една страна, за хората с повече възможности в момента не е изгодно да влагат средства в банките заради отрицателната лихва. Остават инвестиции в недвижимо имущество и земеделска земя. Последната е дългосрочна, която дава между 2-5% доходност и между 3-4% при пакет. Със сигурност това е по-добро решение за парите, отколкото в банка, но ако се търси бърза възвръщаемост, може и да се загуби, защото за тази доходност трябва да се чака. Така че са необходими трезва преценка и компетентен съвет.
След като няма стрес при пазара на земя, няма да има стрес при рентите и те ще останат стабилни. Очакваният спад в добивите от тази полоша година, както се очертава в Добруджа и Черноморието, няма да доведе до снижаване на рентите, успокоява Стайков. Това е така, защото по-високите цени на зърното може би ще компенсират и ще подпомогнат голяма част от земеделците. „Надяваме се, че предстоящия сезон на градушките няма да се отрази негативно на стопанствата и ракетните площадки ще успеят да ги защитят. В момента се изплащат рентите в аванс, а след 1-и октомври, когато започне изплащането им, се надяваме на добри цени", обясни Стайков.
На опасенията, че заради кризата някои фермери може да свият производството си и да намалят земите си, председателят на БАСЗЗ отговаря, че в сектора има достатъчно играчи и ако днес един се откаже от своя земя, веднага друг ще дойде. Ако той не е предвидил правилно и е взел скъпа земя с кредити, които не може да изплати, нормално е да фалира, но такива явления са рядкост у нас.
„Българското земеделие, подпомогнато от правителството и министерството на земеделието, днес продължава да се развива. То е жив организъм, който няма как да бъде спрян, тъй като всички сме зависими от храната. За нас като асоциация е важно да помагаме. Както знаете, направихме дарение от 5000 лв. на БАН за намиране на решение срещу COVID-19. А миналия четвъртък дарихме предпазни маски, ръкавици и дезинфектанти на министерството на земеделието. Нека бъдем съпричастни със ситуацията! Призовавам производителите, които имат стабилен бизнес и доход, да се включат, да се обединим в помощта, за да успеем по-леко и бързо да излезем от кризата! Така ще си помогнем взаимно. Пожелавам здраве на всички земеделски производители и на нацията", заяви Стайков.