в. БГ Фермер • 16/03/2020 г. стр. 3

Къде в Европа има банки за земя и как действат

И защо не вземаме нищо от модерните примери
Къде в Европа има поземлени банки и как действат?
В Унгария се разпорежда национален поземлен фонд, създаден по силата на закон от 2001 г. като организация с бюджетна подкрепа.
В Полша и Литва национални поземлени служби към министерствата на земеделието са директно отговорни за изработването, прилагането, управлението и грижата за земите. Както и за транзакциите със земя, собственост на държавата, и за комасацията.
В Германия федерална структура с държавно участие има основните функции за поземлемното банкиране и участието в изработването и прилагането на териториални планове.
В Нидерландия Национален поземлен фонд работи по специален закон
(Закон за транзакции на земеделски земи). Той е част от държавната агенция, отговорна и за комасацията.
В Белгия действа поземлена банка. Тя стартира през 2006 г. и е управлявана от Фламандската поземлена агенция.
В Италия работи поземлена банка, чиято основна дейност обхваща купуването на земеделски терени и продажбата им на бенефициенти, които изплащат земята разсрочено до 30 години. Проблемите, по които работи банката, са увеличаване на средния размер на стопанствата и привличане на млади хора в земеделието.
Можем да изведем като заключение, че комасацията трябва да се разглежда като системен инструмент, който е част от поземленото банкиране две неща, които на нас вече дълги години ни липсват в националното поземлено законодателство.
Допълнителен плюс от иницииране на подобно законодателно решение, свързано с регламентиране и създаване на поземлена банка, би било законовото трайно решение на проблема и с т.н. „бели петна" или временната комасация по ползване.
Една поземлена банка (фонд) би могла да има задължението да администрира и управлява тези земи.
Какво показва статистиката у нас:
През стопанската 2018 2019 г. под тази форма са обработвани приблизително 1 305 000 дка, които представляват около 4% от обработваемата земя в България.
За 2016 - 2017 г. тези площи, наречени „бели петна", са били близо 2 300 000 дка или около 7 %.
Неоправдано е съществуването им този вид, казва Стайко Стайков.