Една по-трудна година не променя арендата и цената на пазара на земеделска земя

Слабите добиви и фалити може да избегнем и компенсираме с напояване. А за да го внедрим е необходимо уедряване на земята, казва Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
-Г-н Стайков, каква е оценката Ви за годината, която се оказа пагубна, и то в най-плодородните ни райони. Някои очакват фалити, какво ще последва?
- Тази година е изключително трудна. Не само ниските добиви в Добруджа и Североизточна България разочароваха фермерите, въпреки положените от тях усилия. Идентична ситуация срещаме и в Югоизточна България между Стара Загора и Бургас - Карнобат и други. Всяка година има райони с високи добиви и такива с по-ниски. Необичайното е, че не сме свикнали това да е житницата на България. Тази година например във Видинско, Плевенско, Врачанско и Монтана има много добри добиви. Средните добиви за страната едва ли ще са с над 10-20 процента намаление спрямо миналогодишните. Важно е да мислим занапред как да ги подобрим. Защо се стига до такива слаби резултати на места и как да ги избегнем, могат да кажат агрономите и -консултантите. В последните години фирмите предлагат препарати и торове против много болести, но никой не предлага експертни съвети, за това кои сортове са подходящи за конкретния регион. А такива са нужни, защото масово фермерите се обърнаха към чужди високодобивни, но явно неиздържливи сортове. За да избегнем последващи фатални години, които застрашават земеделския бизнес, трябва да се обърнем повече към науката, както и да намерим решение на проблема с напояването, защото без напояване нито една страна не се е справила с непредсказуемите климатични условия, (виж. Каре) Всяка година периодите на засушаване стават все по-дълги, след което следват проливни дъждове. А това води до много по-лоши реколти, до изсъхване и процентът на пропадналите площи става все по-голям.
Но не само пшеницата, ечемикът и рапицата правят цялостната картина на добивите на фермерите. Първо, предстои сериозна жътва на слънчоглед и царевица, които частично може да компенсират загубите. На много места царевицата се развива много добре и нека се надяваме на една добра реколта наесен. Ако има още едно-две по-сериозни превалявания, и слънчогледът ще стане добър.
Второ, хубавото е; че цената на пшеницата и ечемика в момента вече се покачва и не е по-ниска от същия период на предходната година. На места зърното се изкупува дори на по-високи нива, което е положително.
- Сериозно слабата реколта в най-плодородния район Добруджа ще застраши ли по някакъв начин пазара и наемането на земя - ще има ли предоговаряне и сближаване с цените на рентите в други краища на страната?
- Цената на земята в Добруджа не е паднала на този етап. Знаем, че цената на земята и наемите са тясно свързани. Смятам, че подобна година може да повлияе рентите там, където няма конкуренция. В крайна сметка ние сме в условия на пазарна икономика. Ако има кой да наеме земята на по-висока цена, тя се наема, ако няма - тогава цената остава. Защото когато има подобри години, никой не е доплатил с много повече. Най-нормално е в земеделието, като фабрика под небето, да има по-силни, по-слаби години и всеки да взима конкретни мерки според климата и културите, които засява, както и да заделя част от печалбата си за реинвестиция, за да е готов за трудни години. Да не забравяме, че и в бъдеще трябва да се мисли за застраховане в земеделието, в което държавата да вземе участие, както във всяка развита страна.
Дори и при тази лоша година не бива да се стига до там, непременно наемите да са наполовина. А в същото време цените на земя да продължават да са високи в Добруджа. Все пак да не забравяме, че в предходните години Добруджа винаги е била на първо място по производство, защото там е най-хубавата земя и влажност в България. В този ред на мисли сближаване на цените на рентите с други региони не е и редно да става. Защото почвите, климата и възможностите за добиви в различните краища на страната не са сравними.
Цената на рентата зависи от конкретното землище, регион и цена на земята. След 2007 г. наемането на земя винаги е било на пазарен принцип, на базата на споразумение между две страни- арендатори и арендодатели, и с това земеделието може да се гордее.
Същото важи и за продажбата на земите. Всяка година се случва да е по-лоша за едни и по-добра за други фермери, които не издържат. На този принцип и миналата година се продаваше земя. Ако решат да продадат част от земята си в момента, след време няма да е трудно да купят, защото в България земята е най-разпокъсана в цяла Европа. Нямаме голям играч, който да натисне пазара, да изкупи всичко и да остави хората без земя. Включително членовете на нашата асоциация, всички сме български фирми.
- Как ще коментирате тенденцията у нас за бързия темп на нарастване на цената на земеделска земя и по-бавния темп на цената на наемите, сближаваме ли се като цени до тези в Европа?
Цената на рентата и на земята няма как да не бъдат зависими една от друга, те вървят като скачени съдове. Защото, за да плати един арендатор много висока цена, той трябва да я е спечелил. Дори и да не нарастват паралелно, то ако цената на земята продължава да расте, не може рентите да вървят все надолу или да останат на едно и също ниво. Това движение може да се забележи, тъй като някои земеделци правят дългосрочни договори на една цена с цел да има по-правилно планиране. Но не можем да очакваме, че земята само ще скача, а рентите ще са без промяна.
Трудно можем да правим сравнения с Европа, където и цената на земята и рентите са много високи, в същото време България много се различава като климат и няма комасирани парцели. Ние като асоциация винаги сме се борили за уедряване, с което може да се реши проблемът с напояването, от което зависят добивите, както и да се подобри инфраструктурата по селата, за да запазим работните места там. Защото ако не се променят тези условия, ние няма как да върнем нашите деца, които учат в чужбина.
***
Европа е готова да отвори отново мярка за напояване, в която България да участва с частичен грант. Това стана ясно от последното събрание на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), в която членува и Българската асоциация на собствениците на земеделски земи - БАСЗЗ, съобщи нейният председател Стайко Стайков.
Оказва се, че много хора в Европа не знаят, че България има проблем с напояването, казва още той. Въпреки положените усилия на фермерите за добра реколта, видяхме какви щети върху добива нанесе трайното засушаване - на места с по 0, по 10, по 100 кг/дка. В същото време в държави като Турция и Гърция в последните години има дори повече валежи от нас, въпреки, че са на юг. Защото напояването, което развиват, влияе върху кръговрата на водата., Не възстановим ли напояването, ще започнем да имаме проблеми с подпочвените води и язовирите, смята Стайков. И самите фермери го виждат. Дошъл е моментът да се обединят усилията на земеделските стопани и държавата. Да се даде началото на уедряването на поземлената собственост. С помощта на европейски средства, държавно и частно съфинансиране да се възстанови напояването у нас, особено нужно за Югоизточна и Източна България. По този начин ще можем и да засяваме други култури, които да гарантират разнообразие и по-голям сеитбооборот, за да няма тежки години с фалити.